Стар индианец разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас:

- Синко – рекъл старецът на момчето, – в душите на хората се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият вълк е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава, дядо?
-Този, когото нахраниш. – отговорил старият индианец.

Намерете още приказки на страницата на Йога студио 108

Като всяка истина, която чуваме, и тази ни прави по-силни, по-уверени, по-смели и готови да опитаме.

Вечният въпрос, на който търсим отговор. Ето и моят отговор: за да се учим.

Представям си всичко, което го има, като един организъм, едно тяло. Всеки от нас е клетка в това тяло. И трябва да живеем заедно. И всички де факто имаме една цел – добруването на тялото. Едни клетки са мозък, други ръце, други нокти. Кой може да каже коя клетка е по-важна от друга? Всички са важни.

Едно от нещата, които трябва да научим е, че като помагаме на другите, помагаме на себе си.

Другото е, че всичко е едно общо цяло – индивидуалността ни е важна дотолкова доколкото с качествата си да можем да помогнем на другите.